Кои са мъчениците в Сурдулица и Сребреница?
Иван НИКОЛОВ*
В „ честванията “ под патронажа на сръбския президент Александър Вучич се повтаряше едно и също факсимиле за „ българските окупатори “ - „ нарушители “ и „ главорези “, които през Първата международна война българизирали сръбското население в Поморавието
Приключиха църковните и всемирски празнувания на така наречен „ Сурдулишки мъченици “. Честванията се организираха под патронажа на президента Александър Вучич, в наличието на държавни, полицейски и военни лица, представители на учебните заведения, университетите, локалната и църковната власт, в това число и с дейното присъединяване на патриарха на Сръбската православна черква Порфирий. Всичките събития бяха съществено, дори всеобщо посетени и необятно медийно отразени.
В изявленията на формалните лица се повтаряше едно и също факсимиле за „ българските окупатори “ - „ нарушители “ и „ главорези “, които по време на Първата международна война по всевъзможен начин желали да българизират сръбското население в Поморавието, като затваряли сръбските учебни заведения, изгаряли сръбски книги, избили стотици сръбски свещеници, избили 30 000 почтени сръбски жители, опожарили 50 000 домове в сръбските села в „ единственото в Европа Топлишко въстание по време на Първата международна война “, интернирали десетки хиляди в България, изнасилили и продали 8000 сръбски девойки на турски хареми и прочие, и прочие..
Естествено,
на инат на това сатанизиране на българите
сърбите се героизират, идеализират и показват като почтени жертви на подлите съседи и Великите сили. Всичкото това бе вкарано в историческата просвета, културата, литературата, театъра, военната теория, класните стаи и черковните проповеди и обреди. Цели генерации млади сърби към този момент израснаха с убеждението, че българите са подли съседи, страшни убийци и човекоядци.
Младите българи в Сърбия се покриват, някои придават -ич окончание на семейството си. Други са омерзени и погнусени от този див шовинизъм и отхвърлят да повярват на всичко това, като си търсят по-спокойни места за живот в България или на Запад. Резултатите от това се виждат в формалната статистика -
от броене до броене българите стават все по-малко
Сръбските държавници са наясно, че след разпадането и на последното югославско формирование - Сърбия и Черна гора, Западните околности са със противоречив статут и затоплянето на фалшификациите, като безспорна историческа истина, открива страховете им да не би България да си ги изиска назад. Дето споделя националната сентенция, „ Страх лозе пази “.
Колкото и недействителен да наподобява този боязън, тия популистки изявления във вътрешен проект консолидират публичното мнение към националистическата политика, изключително в предизборни обстановки. Вкопчени в битката за власт, сръбските ръководещи и съпротива не си дават сметка, че гневното втълпяване на ненавист против България и българите е нездравословно и рисково освен за българите в Западните околности, само че и за самата Сърбия.
Изнасяйки напред измисления, огледален проблем със „ Сурдулишките мъченици “, сегашните сръбските държавници закриват другия, действителен и неоспорим проблем, обвързван с отговорността им за
„ Мъчениците от Сребреница “ в Босна и Херцеговина
Проблем, който и след три десетилетия ги застига и през който в забележителна степен се пречупва освен ориста на Сърбия и Република Сръбска, само че и ориста на Балканите.
Мълчаливото и пренебрежително българско неуважение към все по-нахалните сръбски провокации евентуално разчита, че истината е на наша страна и рано или късно лъжите и фалшификациите ще се срутен сами. Това надали е най-хубавата тактичност.
Българската историческа просвета би трябвало изрично да се опълчи на сръбските опити за замяна на историята от Първата и Втората международна война в Поморавието и Западните околности, до момента в който нейното съзнателно деформиране изцяло не изкриви метода на мислене на подрастващите генерации и не почне да дава своите отровни плодове.
Трябваше нещо да сме научили от опита с Македония.
* Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. За българите в Сърбия той е деятел на българската идея в Западните околности. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия - последните Версайски заточеници ”. През 2016 година е отличен от Европейския парламент с премията „ Европейски жител “. На 3 юни с медал „ Стара планина “ - първа степен, президентът на България Румен Радев награждава за изключителни заслуги Иван Николов от Босилеград. Анализът на Иван Николов е написан особено за БГНЕС.
В „ честванията “ под патронажа на сръбския президент Александър Вучич се повтаряше едно и също факсимиле за „ българските окупатори “ - „ нарушители “ и „ главорези “, които през Първата международна война българизирали сръбското население в Поморавието
Приключиха църковните и всемирски празнувания на така наречен „ Сурдулишки мъченици “. Честванията се организираха под патронажа на президента Александър Вучич, в наличието на държавни, полицейски и военни лица, представители на учебните заведения, университетите, локалната и църковната власт, в това число и с дейното присъединяване на патриарха на Сръбската православна черква Порфирий. Всичките събития бяха съществено, дори всеобщо посетени и необятно медийно отразени.
В изявленията на формалните лица се повтаряше едно и също факсимиле за „ българските окупатори “ - „ нарушители “ и „ главорези “, които по време на Първата международна война по всевъзможен начин желали да българизират сръбското население в Поморавието, като затваряли сръбските учебни заведения, изгаряли сръбски книги, избили стотици сръбски свещеници, избили 30 000 почтени сръбски жители, опожарили 50 000 домове в сръбските села в „ единственото в Европа Топлишко въстание по време на Първата международна война “, интернирали десетки хиляди в България, изнасилили и продали 8000 сръбски девойки на турски хареми и прочие, и прочие..
Естествено,
на инат на това сатанизиране на българите
сърбите се героизират, идеализират и показват като почтени жертви на подлите съседи и Великите сили. Всичкото това бе вкарано в историческата просвета, културата, литературата, театъра, военната теория, класните стаи и черковните проповеди и обреди. Цели генерации млади сърби към този момент израснаха с убеждението, че българите са подли съседи, страшни убийци и човекоядци.
Младите българи в Сърбия се покриват, някои придават -ич окончание на семейството си. Други са омерзени и погнусени от този див шовинизъм и отхвърлят да повярват на всичко това, като си търсят по-спокойни места за живот в България или на Запад. Резултатите от това се виждат в формалната статистика -
от броене до броене българите стават все по-малко
Сръбските държавници са наясно, че след разпадането и на последното югославско формирование - Сърбия и Черна гора, Западните околности са със противоречив статут и затоплянето на фалшификациите, като безспорна историческа истина, открива страховете им да не би България да си ги изиска назад. Дето споделя националната сентенция, „ Страх лозе пази “.
Колкото и недействителен да наподобява този боязън, тия популистки изявления във вътрешен проект консолидират публичното мнение към националистическата политика, изключително в предизборни обстановки. Вкопчени в битката за власт, сръбските ръководещи и съпротива не си дават сметка, че гневното втълпяване на ненавист против България и българите е нездравословно и рисково освен за българите в Западните околности, само че и за самата Сърбия.
Изнасяйки напред измисления, огледален проблем със „ Сурдулишките мъченици “, сегашните сръбските държавници закриват другия, действителен и неоспорим проблем, обвързван с отговорността им за
„ Мъчениците от Сребреница “ в Босна и Херцеговина
Проблем, който и след три десетилетия ги застига и през който в забележителна степен се пречупва освен ориста на Сърбия и Република Сръбска, само че и ориста на Балканите.
Мълчаливото и пренебрежително българско неуважение към все по-нахалните сръбски провокации евентуално разчита, че истината е на наша страна и рано или късно лъжите и фалшификациите ще се срутен сами. Това надали е най-хубавата тактичност.
Българската историческа просвета би трябвало изрично да се опълчи на сръбските опити за замяна на историята от Първата и Втората международна война в Поморавието и Западните околности, до момента в който нейното съзнателно деформиране изцяло не изкриви метода на мислене на подрастващите генерации и не почне да дава своите отровни плодове.
Трябваше нещо да сме научили от опита с Македония.
* Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. За българите в Сърбия той е деятел на българската идея в Западните околности. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия - последните Версайски заточеници ”. През 2016 година е отличен от Европейския парламент с премията „ Европейски жител “. На 3 юни с медал „ Стара планина “ - първа степен, президентът на България Румен Радев награждава за изключителни заслуги Иван Николов от Босилеград. Анализът на Иван Николов е написан особено за БГНЕС.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ